В "Джагфар Тарих" за старата Велика България е записано следното:
“В 605 година Тубджак, след като царувал 15 години, умрял, оставяйки на своя първороден син Бу-Юрган обширно бекство от Учули до река Аксу и от Кук-Куянтау до Джалда...

Но на новия балтавар много скоро не потръгнало. Хаганът на аварите обсадил един един румски град и – както винаги – първи на пристъп срещу него тръгнали анчийците1, а след тях – българите. Когато хаганът решил, че силите на защитниците са сломени, той заповядал на българите да отстъпят мястото си на неговите авари. Но ромеите разбили аварите и хаганът, изпадайки в ярост, обвинил за поражението Бу-Юрган и заповядал да възкачат на трона на балтаварите в Кара-Булгар по-малкия син на Тубджак – Албури. Смененият Бу-Юрган отишъл с част от българите в румската част на Джалда и се наел на служба при тамошните руми. Той се отличавал с такава необикновена сила, че бил наречен Ар-Буга. Пребиваването му на румска служба не било дълго, тъй като властта на аварския хаган скоро след поражението му се разклатила и той могъл да се върне на любимата си река Буга-Идел. Самият балтавар чергарувал между реките Бурат и Буга-Идел, а за стан имал аула Кашан. Първородният син на Албури – Курбат, чергарувал тогава между сакланския аул Аскал на Бури-чай и аула Харка на Аксу, а за стан имал аула Балтавар…”

 

“През 618 година обезумелият аварски хаган повикал при себе си Албури уж за преговори и вероломно го убил в резиденцията си заради нападение на анчийците срещу аварите. Между това аварите сами нападнали галиджийските улчийци и прогонили добитъка им. При това неколцина авари били убити от съпротивляващите се срещу клането анчийци, което позволило на военачалника на аварите да се представи за жертва на улчийско нападение… Преди потеглянето на Албури при хагана, Бу-Юрган видял насън парче червена материя, в каквато загръщали покойниците на асите и наконечник на копие. Като се събудил, той с тревога казал на брат си: “Тангра ме направи ясновидец и ми яви в съня знаци за нещастие: червена материя за покойници и наконечник на копие, на който набиват главите на убитите. Това показва, че в резиденцията на хагана те очаква смърт. Не ходи там!” Албури не го послушал и загинал. А народът признал Бу-Юрган за ясновидец или аскал, т.е. прорицател… Когато известието за убийството дошло до българите, Бу-Юрган се отправил в Рум и заявил там, че Кара-Булгар скъсва всички връзки с аварите и е готова да сключи съюз с Рум против тях… Зарадваният румски кан веднага признал бека за независим балтавар на Кара-Булгар и сключил с него съюз… Когато Ар-Буга се върнал при своя народ, бековете искали тозчас да го качат на българския престол. Но Бу-Юрган ценял званието ясновидец повече от канския титул и казал на хората така: “Народът, естествено, е свободен сам да си избира управници, но не измежду ясновидците, назначавани от Тангра … По негов съвет българите избрали за свой балтавар сина на Албури – Курбат по прозвище Башту – който веднага започнал да се готви за война с аварите. По заповед на Курбат по-младият му брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал в планините Куянтау града Башту и потеглил от него начело на отряд от българи, анчийци и саклани-руси срещу врага. Удало му се бързо да разгроми аварите и да завземе страната им. Помогнали му местните улчийци, а също и башкортите, които наричали себе си “хонтурчи” (“хонтурчийци”) и били недоволни от управлението на аварския хаган. Но след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, т.е. “Номадски стан Дуло”. Като узнал това, Курбат заповядал на брат си да се върне на негова служба, но този отказал и получил от Башту16 прозвището “Кий” (“Отрязаният”, “Отделилият се”). Шамбат останал в Дулоба 33 години и си спечелил гръмка слава с победите си над фарангите и алманците. За да служат под неговите знамена, прииждали артанци, байлакци, галиджийци, аварски улчийци, саклани и хонтурчийци. Но въпреки това в края на краищата той бил разбит от фарангите и се върнал на служба при Курбат. Балтаварът заповядал на Шамбат да заеме предишния си пост – наместник на Башту… Жителите на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Башту на негово име “Шамбат”, а целия град – с неговото прозвище “Кий”. И сега анчийците наричат Башту “Кий”…”

 

“Докато Шамбат воювал в Дулоба, Курбат неуморно разширявал пределите на Ак-Булгар Йорта. Възползвайки се от смутовете в Туранската Орда, той изгонил хазарските тюрки от Джураш и станал господар на всичко, което се намира между Сула и Идел. В стремежа си още повече да унизи разбитите аварски и турански владетели, Курбат, заедно с титула кан, приема и техния титул хаган… Балтаварът чергарувал между града Банджа на Азакско море и стана Хорисдан, който наричали и батавил, т.е. княжески стан… На връщане хаганът непременно посещавал становете Тиганак и Балтавар и намиращото се от нея (от него, от тях) на един ден път място, където бил погребан Бу-Юрган. А майката на този знаменит ясновидец била от юрганския род на хонското племе хот или хотраг. В древността това племе се наричало сохот или – по сербийски – хол, но след това тази дума придобила формата хот или хотраг. А от всички хонски племена, само племето утиг или утяк можело да съперничи по сила и численост с хотрагците. След разгрома на хоните от чинците, тюрките и сербийците, при кан Тиган, по прякор – Хин-Батир, хотите и утигите се разбягали на различни страни. Хотите се заселили на река Соб или Собол (Субил), на нейния десен приток Байгул и на левите й притоци Саси-Идел и Тора-су. Собол се влива в Чулманското море. Кар-дингезе и Кара-дингез са само заливи на това огромно море. Името на великата река Собол са дали потомците на хотите, които уседнали в нейните облсти и начело с бека Туба, заедно с кара-оймеките се включили в държавата по време на управлението на Колин и сина му Анбал. А тъй като оттук докарвали най-добрите в света златки, то и те са получили от нас названието “собол”.

 

“Първородният син на Курбат Бат-Боян чергарувал между Джалда и средното течение на река Буга-Идел30, при което една част от неговия народ се придвижвала по лявата страна на реката, а другата – по дясната …По-младият син на Курбат – Атилкесе, по прякор Аспарух, чергарувал между Бурджан и Бехташ, а утигите и мурдасите също му били подчинени. Основното му седалище било в град Бурджан на юг от Джураш. Той бил много близък с чичо си Шамбат, който бил улугбек на Башту, обкръжен от верни нему български и саклански бекове и анчийски ясновидци. Тази привързаност никак не се харесвала на Курбат, който непрекъснато подозирал брат си в готовност за измяна. Затова и Атилкесе получил най-далечния от Кий удел … Докато бил жив този хаган, в страната било спокойно. Но щом през 660 година го застигнала смъртта, Шамбат с подкрепата на Атилкесе се опълчил срещу новия хаган Бат-Боян с цел да завладее трона. Те му позволили да управлява повече или по-малко спокойно само три години, след което започнали против него открита война. Тъй като Курбат преди смъртта си забранил на българите да се сражават един срещу друг, Шамбат нападнал кана с ак-балинските улчийци и със сакланите-уруси, а Атилкесе – с мурдасите, масгутите, тюрките и с наемен отряд тюркмени… Войната продължила няколко години. Атилкесе успял да разбие сабаните на Бат-Боян, след което разгромил Ас-Банджа и заедно с Шамбат обсадил хагана в Джалда. При това хората на бека, особено мурдасите, убили немалко българи на кана.Това предизвикало голяма неприязън между черните българи и това сакланско племе. Хаганът се оплакал на Атилкесе от действията на неговите хора, но този издевателски отвърнал: “Мурдасите не са могли да отличат твоите българи от сабаните – нали и те говорят сабански…” Пет години Шамбат с подкрепата на Атилкесе обсаждал Джалда и се считал за хаган на останалата част от Саклан-българската държава.В разгара на тази обсада наново усилилите се тюркски хагани нападнали Саклан през река Агидел. Казват, че през реката от Тюркестан се прехвърлили тогава 150 хиляди кумани, тюркмени кук-огузи и киргизи, обединени под името на основателя на тюркската държава Хазар. Шамбат и Атилкесе се хвърлили срещу врага, но били разбити и избягали със своите части в Башту. До този разгром се стигнало вследствие на това, че в разгара на битката джурашките тюрки, мурдасите и утигите преминали на страната на хазарите, а сербийците избягали на север и се укрили в сурските гори. Голям брой буржански българи попаднали в плен у хазарите, които ги заставили да воюват на тяхна страна. Българите от Джалда били така разлютени срещу оцелелите, че искали веднага да заловят разбитите си съплеменници в Башту. Но благородният Бат-Боян не дал воля на чувствата си и повел кимерците срещу хазарите. Противниците се срещнали на една река, която нашите наричат Алмиш, а киргизите – Келмес и хаганът Бат-Боян предложил на вожда на хазарите Калге да върне завзетата незаконно от него територия на Саклан. В отговор Калге заповядал на своите да прехвърлят рекичката и избухнала жестока битка. Тангра помогнал на своите раби и принудил вожда на бурджаните Хумик да премине към своите съплеменници, вследствие на което на българите, подкрепяни от отчаяните храбреци анчийците, се удало да удържат пълна победа. От двете страни паднали 90 хиляди войни, от които 50 хиляди хазари, а Калга бил съсечен от Хумик и от този момент хазарите нарекли рекичката Алмиш “Калга”

 

“Едва хазарите се оттеглили и Бат-Боян отново се приближил до тях, а новият хаган Кабан – племенник на стария – му предложил мир при следните условия: хазарите да запазят за династията на Бат-Боян Кара-Булгарската и Булярската част на Саклан, а за рода на Хумик – Бурджан, в замяна на което балтаварите ще се откажат от титлите хаган и кан, ще отстъпят на тюрките сакланските степи между Долен Шир и Джаик и ще дават за външните войни на хазарите част от своите войници или данъчен откуп, ако не участват. Хумик се съгласил и заминал за своя Бурджан, а Бат-Боян решил да си помисли и сключил само примирие с хазарите. Но на връщане той разбрал, че в негово отсъствие Шамбат и Атилкесе са заели неговата Джалда и настъпват насреща му. Хаганът изпаднал в нехарактерна за него ярост. Обхванат от това чувство, той се отправил при Кабан и сключил с него предложения му мир. Когато грамотите били скрепени с печати, хазарският хаган прегърнал Бат-Боян и разчувствано му казал: “Ние имаме един Бог – Тангра, общ род и общ тюркски език… Затова те считам за свой роднина и брат. Освен това се чувствам и твой длъжник, понеже хората ти премахнаха ненавистния за мен Калга. Затова ще ти помогна да станеш господар в твоите собствени владения.” Те поели заедно към Кара-Булгар. Когато били при аула Харка, Шамбат и Атилкесе напуснали Джалда, опасявайки се да не се окажат блокирани там и се устремили срещу съюзниците. Когато се приближили, Бат-Боян им предложил да му се подчинят без бой. Те само се изсмели и лекомислено препуснали в бой… Кабан не позволил на балтавара да влезе в битка. Хвърляйки срещу метежниците тюркмените, той обходил полесражението с киргизите, ударил ги в тил и ги победил. Шамбат и Атилкесе отново се укрили в Башту. Кабан се опитал да превземе града от движение, но българите на Шамбат под знамето на рода Харка направили излаз и обърнали хазарите в паническо бягство. Тогава хаганът се оттеглил в Джураш и казал на балтавара: “Сега уреждай сам своите работи – помогнах ти толкова, колкото ми беше възможно.” Бат-Боян встъпил в преговори с обсадените и се договорил с тях за разделяне на Кара-Булгар. Деснобреговата част на бекството оставала под властта на Шамбат и Атилкесе, а левобреговата получавал балтаварът… Миролюбивият Бат-Боян не направил опит да изгони метежниците от Башту със сила, тъй като правилно сметнал, че ако Тангра пожелае, то той ще постигне това без нито един изстрел. И наистина, след две години Шамбат умрял и Атилкесе, който не чувствал достатъчна подкрепа от страна на сакланите и анчийците, предпочел да се оттегли с част от бурджаните и тюркмените в Кашан. Това е специално укрепена област, обкръжена от три страни от реките Бурат, Сула и Аудан-су, а от четвъртата – от Улагските планини… В качеството си на бек на своите българи и местните улчийци и улагци, тук Атилкесе прекарал няколко години в пълна безопасност. Единствено враждебните действия на аварите и съюзилите се с тях румци срещу него го принудили да изостави тази област и да отиде в Искандеровите планини. Там той създал свое царство, което нарекъл Бурджан – за спомен от предишното си владение. Потомците му, както пише сеид Якуб, приели от тамошните улчийци християнството, а заедно с него – и улчийския език. Това станало понеже свещениците на улчийците проповядвали на своя език и понеже българите се поселили в домовете на улчийците. Само бурджанските кук-огузи, които не изоатавили живота в полята, запазили своя тюркменски език … Заминаването на бурджаните направило Бат-Боян пълновластен балтавар на целия Кара-Булгар, столица на който станал Башту…”

 

“Бат-Боян умрял през 690 година на 65-годишна възраст, след като живял пет години повече от баща си. Наследил го синът му Бат-Тимер или Бу-Тимер, по прякор Джураш. Менла Абдаллах разказва: “Хаганът Кабан толкова обичал Бат-Боян, че поканил него и внука на Бу-Юрган Хумик да присъстват на затягането на връвта на шията му по време на обреда за писатнето на Тангра за продължителността и характера на царуването му. Когато от Башту дошло известие за смъртта на Бат-Боян, Кабан веднага клюмнал и скоро умрял от разстройство. На власт дошъл зловредният син на Калга Айбат. Негова жена била една бухарска яхудка, но тя била истинско страшилище и затова той тешил да се ожени за красивата дъщеря на бека на кашеките… Бекът, който познавал българските обичаи, предложил на хагана да се пребори с него за дъщеря му. Злобният, но страхлив Айбат се уплашил и помолил Бу-Тимер да се пребори с бека вместо него. В единоборството с бека-богатир балтаварът надделял, но след това дъщерята внезапно заявила: “Ще се омъжа за истинския победител”. Тогава Айбат заповядал да я доведат при него със сила. Само че, когато слугите на хагана се явили да я вземат, тя се самоубила…”

 

“Войската на балтавара се състояла от 20 хиляди бойци, от които 10 хиляди анчийци, 5 хиляди кара-българи, 3 хиляди уруси и 2 хиляди анатишци и ак-уруси от Будим. Нямало маджари, тъй като те се били отправили в набег срещу сулските бурджани, които притеснявали тамошните авари. Войската на балтавара се приближила до Харка в момента, когато хазарите се устремили на щурм, и отбила вражеския натиск. … След битката при Харка маджарите отново овладели областта Саси-Идел и опустошили всичко, което се намира между Кичи-Шир и земята на кашеките”

 

“Иляс, който винаги се отнасял много ревниво спрямо Румската държава, след тази победа поискал да я съкруши по същия начин, както и Кара-Булгар. Понеже бил син на стария Тамиян, отровен от румците по искане на Буртас, той заедно с майчиното си мляко засукал и засеганотото самолюбие на баща си, а това го направило невероятно честолюбив и готов на всичко в името на постигането на върховната власт. На румска служба той приел християнството, а отивайки в Хазария – исляма, за да получи поста на кадия на Самандарския окръг. Понеже нямал възможност да направи кариера в Рум или Кара-Булгар, той решил да се издигне в Хазария и постигнал своето. Мюсулманите го обичали като свой, яхудите виждали в него свой спасител, а за езичниците бил баща-благодетел. Борбата му с Рум можела да му струва главата, ето защо той я водел с цялата си страст и жестокост. Отначало той присъединил територията на румската църква в Башту към хазарския квартал и задължил яхудските митничари да събират от нея арендна плата. След това към 860 година заповядал на Джир и Ас-Халиб да извършат внезапно и безпощадно нападение над града Рум. Двамата бекове изпълнили тази заповед, но понесли големи загуби. Това смутило много садумци, балинци и баштуйци, които решили, че християнските богове са по-силни от техните езически богове… Джир, на когото хазарската власт тежала и който разчитал на помощта на Рум в борбата с нея, пръв приел християнската лъжевяра, а след него това направили и неколцина влиятелно балински първенци. Известно време от тази съблазън се удържали анчийските първенци, които се надявали благодатните за тях времена в българското управление да се върнат. Но в борбата против хазарите те били готови да поддържат когото им е изгодно. Огънят на войната с Рум, разпален от Иляс, внезапно опарил и самия бек чрез въстанието в Башту през 863 година.”

“По своя път Иллак ожесточено громил всички области на хазарите, които считал за виновници за нещастието си. Арбат тогава не бил в Кара-Булгар, той като по заповед на Арслан, воювал на страната на Рум срещу Бурджанското царство. Това, че бекът изпратил балтавара на помощ на Рум по това време, когато той бил нужен на Джаик, потвърждава сведението на Абдаллах за неговия36 таен съюз с румския цар… Останали без мъжете, чергаруващите маджари били напълно разбити от баджанаците, които не знаели милост за своите закоравели врагове. След това Кара-Булгар бил обхванат от истински ужас … Арбат, узнавайки за баджанакското нахлуване, се върнал назад, но хинците вече били заели Сакланската степ между Сула и Шир и го пуснали в Кара-Булгар. Тогава със своите хора Арбат овладял Дулоба или Авария, където намиращите се под гнета на фарангите башкорти го посрещнали като освободител и го провъзгласили за свой кан. Войните на Арбат, които вече в общи линии били забравили или даже не знаели маджарски език, се оженили за аварски башкортки и децата им отново започнали да говорят на маджарски… Бекът Арслан, който се стремял към неограничена власт, обявил, че хаганът, а не сам той служи тайно на Рум и е оставил Кара-Булгар без войници пред нашествието на баджанаците. Възмутени от това хазарите-езичници с подкрепата на бурджаните и каубуйците разгромили резиденцията на Исхак и убили Аксак-Тимер заедно с неговите яхудски съветници…

 

Православен календар

Kalendar
                          *  19-09-2019  *

Нагоре