В годините ''особено в последните'' , се изписаха много художествени съчинения за произхода на българите. Сега ще опитаме я преразкажем с факти, документи и археология. А вие ще прецените.

Понятието прабългари е термин въведен през 19-ти век от историческата наука за обозначаване на група азиатски номадски племена с неясен произход, мигрирали и уседнали на територията на Европа и основали впоследствие тук няколко средновековни държави. Днес често това наименование се замества с термина протобългари, стари българи и дори просто българи. Не е изяснен и въпросът, дали българи е било тяхното самоназвание, или е име дадено им от други народи. Тези племена са наричани от ранносредновековните летописци с различни имена като: кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и др. Вследствие на разселването си те са претопени напълно и езикът и културата им изчезвават.

Произходът на прабългарите е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладавaщия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен Казахстан) между Каспийско море и планината Имеон (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен Сибир,Таримската котловинаЗападна Монголия, Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на 16 век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на прабългарите. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население.

Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към две направления - първо, за алтайския им и, второ, за арийския им етно/генезис. Трета теза застъпва смесеното им формиране като народ. Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или тюрко-монголи, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се говори за смесен произход, който от една страна е формулиран от някои сериозни учени като отделна трета теория, и от друга не отрича и не противоречи на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се фокусира не върху това как е започнал процесът, а върху резултата от него - древнобългарският народ.

Досега най-разпространена e тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в 20 век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като Енциклопедия БританикаБрокхауз, но се оспорва от средата на 20 век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което засега може да се приеме като една добре аргументирана, но безспорна работна хипотеза.

Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната история на прабългарите. Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите досега схващания и фактът, че "новите прабългаристи" са често неспециалисти, склонни към свободни съчинения на писмените извори, пре - доверяване и не критичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.

 

Може би най-сериозният проблем, свързан с изучаването на произхода на прабългарите е политизирането му през годините.

  • В годините когато България се сближава с Нацистка България темата за прабългарите става актуална. Национализмът определя като пълноценна единствено една раса - арийската. В този контекст славянския компонент особено в културно-антропологичен план тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да съчиняват идеята за "несъществената роля" на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарският компонент и изтъкването на близостта му с хуните и угро-фините.
  • След Втората световна война нещата се преобръщат. В съветската историческа наука се налага тотално тюркската теория за произхода на прабългарите. Това се случва впоследствие и в българската марксическа историография. Българите се приемат за славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена.
  • С възприемане на евро/центричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаването й от Русия, от началото на ХХІ век прабългарите в изследванията на редица учени биват изяснявани като ирано-арийци, които доминират числено над славяните в ранно средновековна България. В този контекст славянския компонент отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена. Няма как двайсе или трийсе хиляди българи, да превъзхождат милионите славяни. 

 

Основни сведения за прабългарите дават текстовете на Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, Мовсес Хоренаци (Мойсей Хоренски), император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиян, Равенския козмограф, Ахмад ибн Фадлан, Именникът на българските ханове, Кавказката хроника Дербент-наме, Анонимният римски (латински) хронограф за 354 г.(Хронограф на Момзен). Относно обичаите им някои данни се съдържат в летописа Джагфар тарихъ, Законника Торе записан по поръка на волжкия български хан Урус Айдар /805-855 г./ и др. Допълнителен материал на изследователите дават археологията (с находките от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина, Наги Сент Миклош и на Балканите), етнографията, антропологията, културологията и лингвистиката.

 

Засега толкова!

Надяваме се четивото да ви е интересно. От следващия път ще приложим и  снимки на уникални документи,

В следващите публикации, ще Ви запознаем с наш легендарен български хан. Първия за когото има неоспорими факти. Надявам се да сте чели и чували за него. 

Ако сте, моля споделете като коментар. 

 

Православен календар

Kalendar
                          *  19-09-2019  *

Нагоре