Място за Вашата реклама

Разкази (63)

  Само с пиене не става
В "Джагфар Тарих" за старата Велика България е записано следното  :
   КЪМ ЧИТАТЕЛЯ О, дивни славни времена,на мир градивен и война,на сила, гняв и красота,при вас ще дойда в древността! Ще яхна моето перои всяко зло или добро ще чуя лично как звучи,ще видя с моите очи. Ще спра в страни вълшебни там,ще вдъхна мирис на балсам,на кръв и пот, на нощ и ден.Читателю, ела ти с мен!   Историята на Воган Войнът се е случила двадесет и четири хиляди години преди Христа, двеста и шестдесет века назад в историята на народите, в епохата на войнска доблест, сила и слава, когато мечът определял правдата, а закони се пишели с кръвта, пролята в битките. В епохата на двете велики империи. Тогава за слава са живеели, за слава са умирали. Хората ценели повече физическата красота и сила, отколкото умствените възможности на духа. Водели се жестоки борби за надмощие между Западната империя на гордите и Източната империя на бардите. Надделявала ту едната, ту другата. Леели се реки от кръв. Цели царства изчезвали от лицето на земята. От тях оставали само руини и пепелища. По-силните унищожавали по-слабите. По свирепост хората надминавали дори зверовете в джунглите. Животът на човека не струвал колкото парчето земя, под което бил погребван.Когато пишех за изгубения свят на Воган Войнът, имах съзнанието, че времето на древността е влязло в мен. Бях обладан от неговата чародейна сила. Изпитвах самочувствието на Бог и Демон едновременно. Началото на човешката цивилизация ме беше сграбчило с всичките си гибелни страсти и търсения. Чувствах стенанаията на сражаващите се войни, виждах изтичащата от раните им кръв, бях напълно съпричастен на величавата битка за единението, за човешкото общуване, съгласие и разбиране. Творческата ми мисъл се разкъсваше като жива плът между възхитата от военната мощ и скръбното отрицание на войната като цяло, между безумната и нескончаема вражда, носеща ужас и смърт, и мирните съзидателни трепети в живота на древните люде. Вътрешното просветление и нравственото прераждане на личността от зло към добро, от фалшивите страсти и стремежи на пагубната слава, след военни подвизи, до одухотворената поезия на живота в мир и съзидание, ме правеха неизказано щастлив като човек и автор. Само който е изпитал ужасите на войната и е разбрал нейната смъртоносна безсмисленост, може да оцени и вникне с душа и разум във великия смисъл на понятието „световен мир”. Така, както го е направил Воган Войнът.Уважаеми читателю,Бъди милостив и добронамерен! Не се гневи на бедния автор, ако не е угодил на изискания ти цивилизован вкус! Помни, че днес ти, драги, съществуваш благодарение на героичните си предци, които са тръгнали от пещерите в безпощадна борба с природните стихии, дивите зверове и самите себе си за по-добър живот! Животът, който днес живеем всички ние. От древността идва мощта и светлината на нашата човечност. Това не бива да го забравяме!Съвременният човек винаги ще въстава срещу света в активна борба за своето собствено щастие. Чувството за човешка справедливост и днес е разпределено най-несправедливо. И днес ние се възторгваме от красотите на природата, от чудните блага на земята, от величието на славата, от блаженството на свободата, от духа на човешката общност. От съкровените щастливи мигове в любовта. Любовта, която всъщност е животът. И днес ние се борим упорито срещу омразата и насилието, срещу престъпността и войните, срещу разпространението на злото под каквато и да било форма. Така, както са се борели нашите предци.Прости на автора, ако ти се стори, че на места прекалява с фантазията си! Знай, че неговите намерения са били, както да те приобщи към доброто, истината, любовта и ценностите в живота, така и да те отблъсне от злите деяния, да те отврати от омразата, злобата, подлостта, агресията, предателството, лъжата и накрая да те провокира към размисъл. Да ти вдъхне надеждата и вярата на обвитите в тайнственост и магически сили изгубени времена.Надеждата и вярата на древния човек в свръхсилите на доброто всъщност е надежда и вяра в прогресивното развитие на човечеството.Без човешката фантазия нашият свят днес не би бил същият.Приятно четене! ПЪРВА ГЛАВА Виланката Мала беше се сляла с гривата на врания кон, който летеше като стрела. На три хвърлея с копие отзад, яхнали дивите си глокнърски жребци, я преследваха кръвожадните войни бунти на цар Бигадор. Страшният владетел на Хадалбур беше отсякъл с меч главата на баща й Трон – краля на Вилания. Брат й, принц Зунд, хвърли жив в клетката на разярени тигри, а любимата й майчица кралица Нара разчекна между препускащи степни коне.Преживяла целия този ужас, видяла със собствените си очи как загиват скъпите за нея същества, принцеса Мала искаше да умре заедно с тях, но цар Бигадор запази живота й, за да го отнеме по-късно с необходимия жесток ритуал. Жреците на планината Турунд му бяха предсказали, че ако изяде сурово с кръвта сърцето й, три пълни луни след като е убил нейните родители, ще стане господар на двете империи. Бигадор заповяда да затворят принцесата в една от стаите на двореца и да я охраняват зорко. Но Мала успя да пререже гърлото на пазача си с късата дарданска кама, скрита в разкошните й коси. Едно остро изсвирване беше достатъчно за верния жребец Маджо да долети на часа. И сега благородното животно напрягаше всичките си сили, за да се отърве от преследвачите. Инстинктивно усещаше, че животът на господарката му зависи единствено от неговата бързина.Огромните глокнърски коне на войните бунти видимо изоставаха, ала те бяха издръжливи като демони и прочути с това, че убиват враговете си със зъби и копита. В далечината принцеса Мала видя тъмните очертания на величествената гора Джунга. Там беше спасението й. И най-смелият войн от племето бунти нямаше да влезе в гъстия лес за всичкото злато на света. Гората Джунга беше царството на Черния магьосник.Враният кон Маджо намали скоростта и със силно пръхтене навлезе под зелените корони на гигантските дървета. Принцеса Мала просто физически усети как дълбоката тишина я докосна с костеливи хладни пръсти. Ледени тръпки полазиха по гърба й. Почувства лудото пулсиране на кръвта във вените си. Чуваше ускорените удари на собственото си сърце. Беше слушала страховити истории за гората Джунга и за нейния господар Черния магьосник. При други обстоятелства в никакъв случай не би дръзнала да пристъпи в девствените дебри на това тайно царство. Цялата настръхнала от чувството за дебнещи опасности, девойката остави коня свободно да върви между великаните дървета.Чудовищните им стволове бяха на по няколко хиляди години. Имаше нещо страховито в надвисналите могъщи клони с причудливи фантастични форми. Тяхната неподвижност и зловещото им безмълвие я плашеха до смърт.Пред един могъщ дънер, който не можеха да обгърнат десет едри мъже, конят неочаквано спря и се ослуша с високо вдигната глава. Чуваха се едва доловими стъпки. Шумът идваше като от повей на тих вятър. Принцесата погали Маджо по гъстата грива, за да го успокои. До обонянието й достигна остър мирис на див звяр. Шумът от стъпките заглъхна.Изведнъж страхотен рев раздра тишината. Ужасен, враният кон подскочи и се втурна обратно назад. Мала отхвръкна от него и тупна върху меката влажна почва. Веднага се изправи като котка на краката си. Точно срещу нея, на разстояние колкото дължината на бойно копие, стоеше огромен черногрив лъв. Звярът я гледаше с мътен жълтеникав поглед. Хищната му паст беше широко отворена. Виждаха се остри като върхове на стрели зъби. От гърлото му излизаше глухо ръмжене, което опасно раздвижваше пластовете нагорещен въздух, разделящи принцесата от дивия звяр.Мала нито за миг не изгуби присъствие на духа. Ръката й се стрелна към косата и сграбчи късата дарданска кама. Стройното й тяло се изпъна като тетивата на бандурски лък. Красивите й черни очи не се отделяха от хищника.Лъвът стоеше като вкаменен. Ако Мала направеше една крачка и протегнеше ръка, можеше да докосне гривата му. Девойката стискаше до болка костената дръжка на миниатюрното си оръжие. Едва ли щеше много да й помогне в борбата с царя на джунглата. Чуваше лудото блъскане на сърцето в гърдите си. Усещаше струйналата кръв във вените. Животът й висеше на косъм.   СЛЕДВА
Страница 5 от 5
Нагоре