Място за Вашата реклама

Петък, 30 Октомври 2015 08:07

Историята на един разбит живот,или за жертвите на комунизма

Написана от 
Оценете
(0 гласа)

 Не трябва да забравяме и да оставаме безразлични към жертвите на комунизма, към  невинните  хора,смазани от този политически режим. Те са обявени от Народния съд за врагове на  народа,а всъщност са неговите герои. Сега, години по-късно ние отдаваме почит  към паметта им.  Бъдещите поколения трябва да бъдат предупредени какви злини могат да срещнат ,ако не бъдат заклеймени този род политически режими. Според историческите събития от 1 февруари 1945 година през нощта са избити 150 души,осъдени от т.нар. Народен съд.  Това е бил фактически тогавашният елит на българската държава - министри, депутати, съветници на монарха, видни интелектуалци. Нашите баби и дядовци помнят  насилствената колективизация, лагерите на смъртта,  жертвите на режима. Комунизмът трябва да се заклеймява и да се инкриминират опитите за негова пропаганда. Много деца останаха без бащи,много майки загубиха синовете си,а сестри-своите братя. Нещастието не подминава и семейството на Стефан и Мира Тодорови.

Стефан е изключително умен,със завидни познания по математика младеж.Той е приет във Франция,специалност ,,Стоматология,, .Справя се се с лекота,но баща му умира внезапно и грижите по издръжката на семейството се стоварват върху него.Налага се да прекъсне следването си и да се върне в България,за да се грижи за сестра си и майка си.Става офицер,парите ,които получава са достатъчни,за да живеят добре.

Междувременно се жени за  Мира,която среща на вечеринка във военния клуб.Годината е 1939-та.В продължение на седем години обаче тя не може да зачене дете.Безумна е тяхната радост,когато това все пак се случва .Чудото става и в семейството се раждат две деца-Александър и Мая.Последват няколко спокойни и щастливи години за семейство Тодорови.Но щастието им е помрачено,а животът им се преобръща  от мига ,в който Стефан е обявен за враг на народа и е осъден на смърт от Народния съд.Това са  събитията в Сърбия по Албанската граница.Призната е вината на нашите части.Началниците на Стефан отървават затвора или им налагат леки присъди.Мая е само на годинка,а Александър-на четири,когато  задържат баща им през 1950 година.За щастие присъдата е заменена с 20 години лишаване от свобода.Десет от тях той излежава в различни затвори като Пазарджишкият и този в Калояновец,Старозагорско.Има право на едно писмо месечно,единствено от роднините,при условие,че е кратко.Майка му пише първата страница от писмото,а Мира пише на гърба на листа.Само толкова....Именно от тези писма той научава подробности за живота на дечицата и съпругата си,те го държат жив.С огромно нетърпение Стефан очаква всяко едно писмо ,за да научи подробности от първия учебен ден на  Сашо,да разбере кои са първите думички,изречени от Мая...В затвора той води художествената самодейност,учи руски език,сформира  хор и  пише нотите на песните,рисува агит-табла.

Когато двете деца тръгват на училище,те са подложени на грозни обиди от страна на съучениците си,нямат приятелчета,тъй като всички ги отбягват,защото са ,,деца на затворник,,Тези десет години са ад за семейството на Стефан.Съпругата му,по професия учителка е отстранена от работа,а децата им обречени на глад.Никой не е искал да наеме Мира дори за чистачка,тъй като съпругът й е враг на народа.Всички врати се затварят пред нея.Тя и двете й деца гладуват и преживяват единствено благодарение на грижите на сестрата на Мира,която й дава дрехи и храна.Вечерята на децата й обикновено е филия с рохко яйце.След  няколко години жената започва работа в мина ,,Бобов дол,, наравно с мъжете.Това е единствената възможност да препечели малко пари.В дългите и студени зимни нощи младата майка и децата й студуват,затова понякога тя се  връща след нощна смяна с една цепеница дърво,за да може,макар и за кратко да  стопли децата си.Нищетата,глада и студа не спират да ги преследват. В мината става авария,има жертви ,за щастие Мира остава невредима.Няколко години по-късно тя пада в шахта,а друг миньор я издърпва и спасява.През всичките десет години Мира и децата им са виждали Стефан само веднъж,защото са нямали пари за път.

Когато излежава присъдата си той  се прибира при семейството си и започва работа на бетонобъркачка,след това работи  като ел.техник.Тепърва Александър и Мая се запознават с баща си,ако не броим онзи единствен път,когато са отишли на свиждане в затвора.Тепърва започват да го наричат ,,татко,,...Години по-късно се раждат внуци на Стефан и Мира,като единия от тях идва на този свят в момент,когато Стефан умира в болница от рак.Детето носи неговото име,като за това той научава малко преди да почине.Обръща се настрани в болничното си легло,за да не видят сълзите му и прошепва: ,,Един Стефан умира,а друг се роди,, Усещайки близкия си край той се обръща с молба към съпругата си,да сложи всички свои писма,писани  докато той е в затвора, в ковчега му.Тя изпълнява това му желание.В момента на смъртта му до него е била сестра му,към  която той отправя молба да предаде на неговата любима Мира,че много я обича и че се прекланя пред силния й дух,че й благодари,затова,че са успели да оцелеят,заедно с децата...

Това е историята на един разбит,ограбен,неизживян човешки живот...Хора като Стефан не са врагове на народа,а негови герои,невинни жертви на безумен политически режим,какъвто беше комунизмът! Не едно и две са семействата,в които бащите и синовете са убивани без съд и присъда!Никога няма да забравят преживеният ужас,техният живот е белязан завинаги! Кой ще върне пропиляната им младост,неизживените щастливи мигове с близките,кой ще изтрие петното от името им?! Враг на народа или негов герой?Нека бъдем признателни и сведем глава пред всички тях!

Имената на героите са сменени,по молба на близките,тъй като темата е много болезнена за тях.

 

Прочетена 1057 пъти Последно променена в Четвъртък, 19 Ноември 2015 16:36
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре