Място за Вашата реклама

Четвъртък, 08 Август 2019 14:22

Не правете непоискано добро

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Една действителна история за непоисканото Добро
Да изразиш съпричастност и съчувствие,да помогнеш на нуждаещ се в тежък за него момент,да окажеш материална и морална подкрепа-именно в това се изразява добротата. Трябва ли да бъдем добри,когато със самите нас не са? Всеки ли заслужава нашето доверие и помощ? По този повод ще разкажа една действителна история от моя живот:

       В семейството на моята приятелка Весела Василева се случи трагичен инцидент-стана авария на лайнера, на който пътува съпругът й, в резултат на което той почина.Месец по- късно започваше учебната година за дъщеря й Светла,която трябваше да завърши като частна ученичка английската езикова гимназия,като за това беше необходимо да се платят 1000 евро. Или поне на мен така ми беше казано...Шокът,който преживяваха приятелката ми Весела ,дъщеря й Светла и синът й Росен беше неописуем. Не можеше да се изрази с думи.Знаех,че са затруднени финансово,едва след два месеца щеше да започне изплащането на вдовишката пенсия и предложих на съпруга ми да дадем нужните 1000 евро за семестъра на Светла,разбира се безвъзмездно.Приятелката ми беше много благодарна,тогава...Бях до нея постоянно,уверявах я,че може да разчита на мен за всичко,оказвах не само материална,но и морална подкрепа.Нали приятелите се познават в нужда...Изпитвах удовлетворение от това,че мога да помогна. В продължение на четири години аз продължих да се виждам с нея, парите бях дала безвъзмездно и бях забравила за тях. Просто израз на приятелско чувство и съпричастност, жест, направен от сърце!

      Четири години по-късно животът ме постави в ситуация, благодарение на която аз видях на кого всъщност съм помогнала, лишавайки семейството си от 1000 евро: моят братовчед Жоро се разболя от много агресивен рак-,,скварцином на устната лигавица,, Почина през юли 2012 година едва на 33 години.Христовата  възраст...Ние роднините и неговите приятели  желаехме той да се лекува в чужбина,специално във Франция и Германия,като за целта започнахме да набираме средства за лечението му.Направихме група в социалната мрежа Фейсбук,която съществува и до днес- ,,Да помогнем на Георги Толев". Цитирам:
,,Групата " Да помогнем на Георги Толев " бе създадена с цел да съ
берем финанси за лечението на нашият приятел Георги, който бе болен от тежък и рядък вид злокачествено заболяване. За съжаление, въпреки усилията на стотици хора и успеха със събирането на финансите, Жоро ни напусна завинаги! Тази група остана място, в което много други хора като Жоро и техните близки, могат да намерят помощ и да потърсят съвет за лечението си! Желаем успех на всички! В памет на Георги Толев!" Линк към групата: https://www.facebook.com/groups/293918163972743/?ref=group_header
Родителите му откриха DMS номер.Аз от своя страна,направих пост на стената си във Фейсбук,където призовах приятелите си там да помогнат,ако желаят.Обясних,че ако изпратят DMS ще бъдат таксувани с 1.20 лв. Не задължавах никого с нищо.Няма думи с които да изразя изумлението си от реакцията на тази същата Весела,на която помогнах...с която плаках,и с чиято трагедия бях изцяло съпричастна...Тя беше прочела моя пост в социалната мрежа /все още беше в списъка ми с приятели/. По телефона се нахвърли срещу мен с думите:

,,ЗАЩО ЗАНИМАВАШ  ХОРАТА С ПРОБЛЕМИТЕ ВЪВ ВАШИЯ РОД? ДНЕС ВСЕКИ ИМА НУЖДА ОТ ПАРИ, А ТИ ДОСАЖДАШ!!  И БЕЗ ТОВА ПАРИТЕ НЯМА ДА МУ ПОМОГНАТ!!!  ЖЕНАТА НА МОЯ БРАТОВЧЕД ИМА МИОМА,СЕГА И АЗ ЛИ ДА ТРЪГНА КАТО ТЕБ ДА ТОРМОЗЯ ХОРАТА ЗА ПАРИ ?! ,, 

Само,че миомата,за щастие не е злокачествено заболяване... Но това за по- просветените! Бях изумена от безчовечността й и откровената й злоба, не можех да повярвам на това, което чувах... Дори да не й бях дала безвъзмездно тези пари, дори да не беше взела нищо от мен, тя нямаше право да се изказва по този грозен начин за момче на 33 години, което се бори за живота си! Просто защото всички сме смъртни и никой не е застрахован! И защото много трябва да мислим, преди да изречем такива думи, нямайки страх от Бога! Да, парите не му помогнаха и той загуби битката с тази коварна болест, но знаеше, че много хора го обичат и правят всичко възможно той да живее! Не се почувства сам, нито изоставен! До последно!  Бях потресена и недоумявах как човек, на когото съм помогнала толкова много може да се отнесе така бездушно към това  младо момче, което се бори за живота си! Не мразя Весела Василева, изпитвам единствено безкрайна обида,огорчение и болка, поради начина, по който се отнесе с братовчед ми Жоро, предвид на това колко добра и човечна бях с нея... Не й пожелавам неговата съдба- да се разболее от рак, роднините й да започнат да събират пари за нейното лечение в чужбина и някой да се отнесе по подобен грозен и безчовечен начин, защото това е безумно! Разбира се, аз потърсих отговорност от Весела за това й поведение, излязохме от рамките на добрия тон, при което я помолих да бъде така добра и да ми преведе обратно по банков път дадените от мен ПРЕДИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ пари, които аз от своя страна да преведа по дарителската сметка за лечението на братовчед ми /освен тези, които вече му бях превела/.  С огромно неудоволствие тя го стори, след което започна да подминава мен и съпруга ми по улиците.Тук е мястото да отбележа, че ако Георги не се беше разболял и тя не се беше отнесла по описания начин, аз никога нямаше да пожелая да ми бъдат възстановени дадените пари. Точно поради тази причина не ги бях поискала цели четири години! Бях забравила за този мой жест. Жест, който не трябваше да правя!

      Тази жена не беше пропуснала да остави и коментар под моя пост,също с подобен текст... Жоро/вече покойник/, прочете нейния коментар... Няма да забравя какво ме посъветва тогава...От болничното си легло, той написа: ,,Не се ядосвай,отмини го с усмивка! ,, Да,отминах го,но не с усмивка ,а с презрение.Измина доста време от тогава.Превъзмогнах болката и обидата.Но си задавам въпроса дали трябва да правим непоискано добро,дали на омразата трябва да отговаряме с любов. Дали тези, на които помагаме и към които сме добри заслужават нашата доброта и съпричастност? И най-вече- колко внимателно трябва да подбираме приятелите си...
Безкрайно възмутителен е факта, че към настоящия момент г-жа Василева отрича,че някога е получила БЕЗВЪЗМЕЗДНО тези пари от мен,пари,които й броих в копюри от по 100 евро, и дадох в ресторант ,,Тигъра"в Бургас на помена на съпруга й ...Отрича също така ,че е постъпила по описания от мен начин със смъртноболния ми братовчед Жоро! Нарича всичко това ,,клевета"! С това скверни паметта както на покойния си съпруг, така и на покойния ми братовчед!  Коментарите просто са излишни тук...
Описаното в тази статия е абсолютно ДОСТОВЕРНО, отговарящо на истината и преживяно от самата мен. Не са използвани обидни квалификации,нито е насаждана омраза към някого. За клевета и уронване на нечий престиж не може да се говори, тъй като тук няма нито едно изопачено обстоятелство,художествена измислица,преувеличаване на факти,нито откровена лъжа. Цитирам Уикипедия:

,,Клеветата е разпространението на НЕВЯРНА информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого, с цел да се накърни репутацията му в обществото."
Написах тази статия, публикувана  в раздела ,,лични истории" с единствената цел да споделя преживяното разочарование от човек, на когото помогнах абсолютно чистосърдечно и който се отнесе безобразно към трагичната съдба на моя вече покоен родственик. Много истина има в думите: ,,Не прави непоискано Добро". То обикновено се наказва!



Прочетена 373 пъти Последно променена в Четвъртък, 08 Август 2019 14:25
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре