Днес отново скучаеш във къщи сама
и мечтаеш си тайно за среща,
пак да бъдеш желана, гореща жена,
за романтика малко, на свещи…
За един кратък миг дето после горчи,
вкус на грях който в теб ще остави,
ще сплете цяла мрежа от плоски лъжи,
който взима и нищо не дава…
И след туй в полумрака ще молиш и Бог
да забравиш … Но дали ще можеш?
Ще сервираш вечеря под погледът строг
на съпругът, и пепел ще сложиш
на лъжата. А после ще плачеш сама,
но гласът на вината ще чуваш…
Нали искаше ти да си тая жена…
Помисли си- дали ще си струва?