и ще изгрея нощем в небосклонa,.
прозореца ти аз ще осветя,
ще ме погледнеш ти и ще си спомниш…
За нашите надежди и мечти,
за миналите тайни сладки срещи.
Сълза ще бъда в твоите очи,
отронена във нощите горещи.
Ще се превърна в капчица роса,
която сутрин жадно ти изпиваш,
Във тебе като въглен ще горя,
Навсякъде ти пак ще ме откриваш….
Не ще забравиш никога за нас!
Незаздравели рани ще отваряш.
Дори на сън ще чуваш моя глас.
Отново името ми ще повтаряш…
