Място за Вашата реклама

Понеделник, 10 Декември 2018 15:17

Автобиография

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Хасан Ефраимов Хасан Ефраимов
Хасан Ефраимов, 03.12.2018 г.
„Произхождам от бедно работническо семейство“. Задължително, така започваха автобиографиите навремето. 
Всеки трябваше да покаже че е мизерник и голтак. Че не е постигнал нищо. Ама, не е постигнал, защото е нямал добър старт в живота. Затова търси опеката на Партията. Да му осигури работа, да го издигне във висините. 
Вие не знаехте ли? Оправданието е огледалната част на човека. Да сте видели човек без огледало? Ала, повечето не виждат по-далеч от лъскавото лустро на повърхността. За да погледнеш по-навътре и за да съзреш душата, все пак, трябва и да я имаш. 
Партията даваше възможност за полет на духа. Има Партия, има полет. Дори да няма дух. Няма Партия, лазиш вечно из низините, близо до самите червеи дори. Какво ти огледало тука?
Така започнах и аз автобиографията си веднъж. Бях още млад и зелен.
– Не, ти не произхождаш от работническо, а от селско семейство – изрече партиецът тогава – Запомни го добре.
После, взе химикала и задраска думата „работническо“. Вместо нея написа „селско“. Дълго търси червен химикал. Не намери. То, дори червени химикали нямаше тогава. Нищо че знамето беше червено. Затова със син повтори многократно. За да се вижда добре и случайно някой да не вземе да се обърка. 
През това време се бях сврял в низините, някъде под гънката на килима. Влизаха и излизаха хора. Така и ме настъпваха, докато чаках. 
След това, животът ми така се стече че автобиография не написах никога повече. 
Всъщност, май сам си го направих такъв – не исках да пиша автобиографии за нищо на света за да не разберат че съм селяк. Само че вече му викаха CV. 
И за работа не съм се молил на никой. Затова и никъде не ме назначиха. На няколко пъти се опитаха да ме накарат и да пиша. 
– Ще полетиш, моето момче във висините – изричаха винаги – Иначе ще си лазиш там, в низините, където ти я мястото.
Винаги им навирах среден пръст, точно между очите. 
– Че аз не искам да летя – изричах – Аз съм си селянин. Запомних това добре.
Как да им обясня, че лети... духът ми лети?
Спирам, че напоследък пак ме е..
Прочетена 730 пъти
Още в тази категория: « Щастливеца
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре