Място за Вашата реклама

Четвъртък, 11 Октомври 2018 07:59

Из ,,Йова разказва"

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Из ,,Йова разказва" Снимка:Antoaneta Chetrafilova
Ивелина Радионова
Ням свидетел на нежността им бе Камен, брат му. Наблюдаваше той отдалече скришом, стискайки юмруци, че и него бе покорила Лозината хубост. Ала за разлика от брат си, той беше студен, мрачен, пресметлив човек. Пиеше като за двама и злобееше като за двама. Людете го отбягваха и разправяха, че не изтрезнява. И вярно си беше – залезът и изгревът се сливаха в чашата му – червени като кръвта и любовта,която искаше на всяка цена. Камен видя как Огнян сложи китката зад ухо и свирукайки весело се отдалечи. Завидя на брат си за щастието в очите. Та нали още откак от земята не се виждаха, все той получаваше най-хубавото: най-едрото грозде, нови обуща, най-мекия отчупен комат. И къщата нему се полагаше по право, че беше първороден. Камен седна на един камък и извади нож с кокалена дръжка. Дълго гледа острия му връх и си представя как издълбава в камъка буквата О, а подир туй върху нея кръст. Ако някой в тоя час го бе видял, щеше да се запита кой е камъкът – човекът или парчето скала.
Прочетена 224 пъти Последно променена в Четвъртък, 11 Октомври 2018 08:02
Още в тази категория: « Из ,,Йова разказва" Бъдно »
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре