Място за Вашата реклама

Четвъртък, 11 Октомври 2018 07:51

Из ,,Йова разказва"

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Ивелина Радионова Ивелина Радионова
Ивелина Радионова
– Не си като другите, Танасе. Избран си. Можеш от
сълзите на скъперника да сториш извор и жаждата на
скитника да утолиш.
– Човек съм, Саве. Не си прикривам желанието на
другите да съм полезен, но изгода не търся. Не се правя на важен и ми стига да видя радост в чуждите очи. Ала виждам как ти се криеш и на честита се преструваш. Що го правиш? Сама себе си лъжеш, а себе си да лъжеш е голям грях.
– Нима другите трябва да разбират що ми е отвътре?
– То понякогаж си личи. По очите, по мълчанието, та
даже и по туй как стъпваш. Вярваш ли в бъдното, в
хубавото, що иде? Кога си с чисто сърце и вярваш, планини си способен да местиш. В що вярваш ти, Савке?
– Вярвам в туй, че всичко ни е писано отгоре. И става,
каквото Бог е решил. Пък то винаги е най-доброто за
човека.
– Бог живее във всеки от нас. Но не ни се бърка в
работите. Оставя ни сами да си изберем пътя. Ако кривнем– кривнем…ще паднем, той ще ни помогне да се изправим или ще ни остави, сами да си изтърсим пепелта, ногите да си превържем, та да си научим урока.
– Урок казваш…
– Да, урок…Ний, човеците, изпит държим, пък животът е школо. Ала нека сега помълчим, водата да не смутим!
Прочетена 1041 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре