Място за Вашата реклама

Сряда, 08 Ноември 2017 15:13

Из ,,Българска сватба"

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Хасан Ефраимов
Беше младо момиче. Младо, но неподдържано. Тежеше поне сто и кусур кила. Месата заплашваха да пръснат шевовете на панталона й и да потекат навън. Една кола маска изобщо нямаше да й се отрази зле. Окосмяването на ръцете й бе по-силно от това на краката ми, а днешните мъже изглеждаха подобно бебенца пред нея.
„Абе, таквиз кой ги...?“ – мина през главата ми, докато я гледах, защото на всичкото отгоре беше и бременна. На мен не можеше да ми убегне. Познавам ги още като ги видя.
 Дълго кафе. Всъщност две дълги кафета. Или по-точно дълго двойно. Абе, я по-добре донеси една кана – изсумтях и обхванах главата си. – Слушай, красавице, дай ми и бутилка вода, ама голяма.
– Добре, господине. И не съм красавица.
– Как да не си? В огледалото поглеждала ли си се?
– Добре, господине, нещо друго желаете ли?
– Слушай, имаш ли нещо за тиква?
– За тиква?
– Абе, за глава, бе. Ти пък и от майтап не разбираш. Ако нямаш, питай колежките си. Все някоя ще е с болезнен мензис.
– Добре, господине.
– Слушай, красавице, как се казва колежката ви с русите коси? – попитах я, след като ми сервира.
– С русите коси?
– Да, онази, дето се въртя снощи цяла вечер покрай мен, а дупенцето й беше подобно на две прасковки.
– Нямаше такава, господине. Сервирах ви аз. Но вие едва ли помните.
– Как вие?
– Ми, така. Бяхте в моя район.
– Моля те, кажи, че не съм те плеснал по дупето.
– Не, господине. Имаше една боа до вас, на стола.
– Боа?
– Да, господине. Истинска боа удушвач.
– Бре, мамито му... Какво са ми сипали тези шумналии и боляри? И какво стана после?
– Ми, вие танцувахте с боата на дансинга, господине. Бяхте я прегърнали.
– Да не би и да съм я... пред всички. Целувал, исках да кажа.
– Не, господине. Поне не видях. Само я прегръщахте, а тя се извиваше около вас. После дойде някаква млада жена и ви се скара.
– Дъщеря ми.
– Навярно. Много приличаше на вас.
– Добре, спри. Не разказвай повече. Не искам да знам. Давай таблетките. По-добре дай две. Включи ги в сметката. Нали не си плюла в кафето?
– Моля ви се, господине.
– Добре, че иначе бакшиш няма.
Изгълтах няколко таблетки наведнъж. Дори не погледнах какво ми даде.
– Слушай, красавице, какво стана с боата? – не издържах все пак и попитах накрая.
– Качихте се с нея в стаята си, господине. Повече не я видяхме.
– Моля?
– Да. Бяхте я прегърнали и така влязохте в стаята си.
– Бре, мамито му... А за панталоните върху розите знаеш ли нещо?
– За панталоните - не. Но вратовръзката ви беше закачена на врата на боата.
– Добре. Стига. Остави ме да си пия кафето.
Изгълтах кафето и водата. Бутилката се изля в гърлото ми, подобно в къртичина. Хвърлих 10 лева на масата и се измъкнах преди да дойде сервитьорката. Кой знае какви неща щеше да издрънка още? 
– Мамито й и боа – нареждах по пътя. – Откъде се е домъкнала сега и тя?
Отидох до колата. Наистина бях я паркирал пред кофите за боклук.
– Е, болярите този път са били без паяка – ухилих се. – Иначе едва ли щях да я намеря сега.
Прочетена 1221 пъти
Още в тази категория: « Култура Щастливеца »
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре