Място за Вашата реклама

Понеделник, 18 Септември 2017 09:40

Жената есен

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Рая Видинска
Няма значение на колко години е всъщност. Вероятно е минала 40. Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които най-непокорната е , че тя е млада, като началото на септември. Тя е безгрижното циганско лято на възрастта си. Красива като хризантема и опиваща, като вино, което доскоро е било само грозде в лозниците.
Жената – есен е топла и сбъдната. Тя знае какво иска и още по-важното, че знае как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо неможе да я уплаши и спре. Тя е претичала своята пролет и дълго е горяла в красивото си лято. Има спомени, които може да заключи само в една песен.
Тя е рисувана, тя е отричана, тя е целувана и просто обичана. Децата й са подарък, който все още разгъва с вълнение, удивление и възторг. Понякога се чувства могъща като земята, а в следващият миг прохожда в света на сетивата. Никога не е била по-сигурна в себе си. Прочела е всички приказки … Понякога се събужда като след стогодишен сън, само и само да открие, че има още ръце за прегръщане.
Жената есен трудно тъгува, но тогава валят дъждове от очите й. Всичките й приятели се готвят за дълго зимуване, а тя все още си има щурец в ухото.
С последното ято е изпращала надеждите си, присвивайки очи, да не видят децата й. Събира вести от тях, като пера по земята.
Тя ухае на вятър, на дъжд и на кестени, още горещи – като обещание.
Има очи на септември и сърце на момиче.
Тя би повярвала само на онзи, който ще я оцвети в златисто.
Защото за всичко е платила с душата си.
Прочетена 734 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре