Място за Вашата реклама

Петък, 14 Юли 2017 11:49

Притрябвали ми...

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Маргало
Притрябвали ми нежните му пръсти
и страстните му устни – и сърце.
Защо ми е горещото му утре,
очите му, зениците – небе.
Притрябвала ми е зората с него,
изгряла между златните коси.
Не ми е нужна топлата му тленност,
не ми е нужен той дори – не ми.
Какво – като ръцете не прегръщат
и в устните гнезда не свива обич.
Какво – като е мръкнало и утрото
и погледът ми нищо не тревожи.
Сърцето нека свиква – не обичам,
когато безобичен е светът!
Не искам да замръквам – като птиче,
което ветровете не зоват!
Притрябвала ми някаква си обич,
която ще ме ражда и намира,
притрябвала ми…
Чуваш ли – не моля!
/… защо обаче гасна и умирам./
Прочетена 510 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре