Място за Вашата реклама

Сряда, 19 Април 2017 06:34

Козунак

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Хасан Ефраимов
Великден мина, а дори не успях да хапна козунак. Засуетявахме се все около салатите. Толкова са прегладнели душите ни за зелено. Пасем, пасем, а все жадни. 
– Докторе, какво ще правиш довечера?
Беше един приятел. Бяхме заседнали покрай едни маси. Идваше Великден. Други приятели ме подбраха от обяд. Пукаха и ядоха като за последно. Основно гледах и завиждах. И аз искам да мога да ям и пия така, ама не мога. Изядоха едно цяло агне. Преди това, докато се печеше агнето подгряха с крилца, ометоха казан с кюфтета, унищожиха десетки пържоли. За руските салати и другите мезета дори не споменавам. Агнето бяха запазили за десерт. Все едно че глутница вълци се бе разположила около масата. Кокалите на горкото животно хрускаха и пращяха в жестоките им клещи. Бях виждал подобни кадри само по Анимал Планет. Така са хората. А аз...? Ударя една-две скоросмъртници и съм предал богу дух. Могат спокойно да ме пуснат на ливадата да паса. 
Стоях на една зелена салата. Мокрех се с джибровица и през цялото време поглеждах скришом към един козунак. Домакинята се бе изхитрила да го опече преди Великден. То така се и правело май. Разбрах го от разговорите. Приготвял се на Велики четвъртък, а стопанката ако е по-мързелива на Разпети петък. Вече предвкусвах вкуса на ароматния хляб в устата си. 
– Ами, кво ще правя...
– И аз това те питам – отговори гласът от слушалката.
Козунакът омайваше. Беше трудно да събера мислите си. Опитвах се да мисля за друго, но пустият му сладък хляб беше завладял съзнанието ми.
– Аз ли?
– Не, баба ми.
– Ами, такова... козунакът...
– Ти за козунака не бери грижа. Жената е замесила отдавна. Да дойдеш довечера да празнуваме заедно.
– Да, ама нали знаеш че не съм християнин. Да не ме повлечеш към църквата.
– А бе, кво ти пука? То и аз не ходя.
– Той, ходжата, и той така каза като ме покани на гости на Байряма, ама...
– Какво?
– Цяла нощ ме държа на шербет.
– Аре ве...
– Аре, я.
– После...
– На сутринта по тъмни доби ме завлече в джамията, ама аз се направих че имам дрисък.
– Не бой се, няма страшно. Аре, чакаме те.
– Ами, аз... тука, козунакът...
– А бе, нали ти казах да не береш грижа за глупавия козунак.
През това време моите чакали унищожиха агнето и без да дадат почивка на стомасите си се нахвърлиха на козунака. Разчупиха го на минутата. Скоро, в крайчеца на масата остана само някаква си мижава трохичка. Дълго я гледах, но да посегна не посмях. 
След горкия козунак дойде времето и на яйцата. Дълго се чукаха и се смяха. Дори не знам как празният панер накрая се озова до мен. 
– Ей, този глупав козунак ми заседна в гърлото – изрече единият и надигна бутилка бира.
– Докторе, замезвай ве – обади се и друг.
– Бре, мамито ви, какво да замезвам? То, вие изядохте мезето, че дори и плътта на Спасителя – не им останах длъжен. Знаех че сладкият хляб символизира плътта на Спасителя, а виното кръвта му.
Но горкият Спасител отдавна беше останал и без капчица кръв. 
Нямаше какво да правя повече там. Надигнах се и се повлякох към моя приятел, дето обеща да не ме води ни на църква, ни на джамия. 
Там историята се повтори почти по идентичен начин. Имаше събрани поне двайсет души около масата и всички те лочеха ракия и нагъваха деликатеси като за последно.
– Горкият Спасител... – едва успях да изрека при тази гледка – Дали и той е лежал под някоя палмова сянка в праисторическата пустиня и нагъвал суджук и хайвер?
После имало криза в България!
Накрая се абстрахирах от случващото се. През цялото време се взирах в козунака, поставен гордо по средата на масата, но така и никой не се сети да го нареже. 
По едно време се върна стопанката. Беше излязла навън, след като се звънна на вратата.
– Скъпи, едни бездомници – изрече, обръщайки се към моя приятел – Ще им дам ядене. Трябва да вършим добрини.
– Давай, да не ти пука – отвърна пияният стопанин – Сложи им кюфтета, пържоли. Дай им и от хайвера. Слушай, махай го и този глупав козунак. Кой ще го яде. Колко пъти ти казвам да не правиш, а ти... А, махай и яйцата.
Така отново останах без козунак. Спасителят възкресе, но аз едва се прибрах в къщи от поетия алкохол. 
Вечерта сънувах козунак. Усмихваше ми се ехидно, кацнал гордо на масата. Тръгнах с нож в ръка. 
– Ей сега те заколих... Ще ти изтърбуша локума от корема... Ще изчегъркам стафидите ти... – изрекох с пиянски екстаз в очите.
Дълго го преследвах, но успех така и не постигнах. Току приклякаше зад тенджерата пълна с руска салата. Заобикалях отрупаната маса, а козунакът вече гордо кибичеше над панера пълен с кюфтета. Така и осъмнах.
– Докторе, Христос возкресе – изрече някой в слушалката на телефона. Без да се усетя се бе съмнало. Нямам спомен кога съм заспал. В главата ми се бе разположил цял духов оркестър. Надуваха глупавите си тромпети и кларинети. Не оставаха по-назад и някакъв саксофон и огромен тъпан. При всеки удар на тъпана юрганът подскачаше и после се приземяваше бавно, като на повторение.
– Де да можех да възкръсна и аз – изрекох със завист изпълнила глупавата ми душа.
Да, днес изтървах и прословутия козунак на Марина. Ами как иначе? С този вълшебен кастел на Жоро. 
– Наздраве, докторе... Наздраве...
А жената беше нарязала козунака и така си стоеше на масата.
И с яйца не успях да се чукна. Нито с шарени, нито дори със съвсем обикновени. 
Веднъж, на един Байрям останах и без баклава. Беше тогава, когато ме покани ходжата и цяла нощ ме държа на шербет. 
В разгара на купона днес се появиха отнякъде едни деца. Ометоха за нула бройки масата. Започнаха с козунака. Без малко да се задавя с кастела.
Ами, баламурник отвсякъде. Така изтървах дори живота. Изхлузи се по бели гащи покрай мен. Остава надеждата да посрещнем още много празници заедно. Вече ще си отварям очите. Може би дори ще успея да уловя изнизващия се живот за хлъзгавата опашка.
А Спасителят ли? Изядоха плътта му по масите. Изпиха му и кръвта. 
Е, той поне може да възкръсва.
Прочетена 873 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре