Място за Вашата реклама

Четвъртък, 06 Април 2017 07:21

Божествен нектар

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Хасан Ефраимов
Това, което знаех винаги че ще се случи нахлу в живота ми. Не беше ненадейно – самотата ми беше предизвестена. Като смърт, дебнеща, приклекнала злокобно до трънлив храст, растящ самотен някъде там, разположен в края на самия живот. Живот, който е без значение как е изживян. Посоката е ясна, а пределът е винаги до трънливия храст. Настъпва ненадейно. Огромен бодил, отчекнат от пустинния храст, някой ден прониква в беззащитните кухини на сърцето с бяс, забит от ръка немилостива. Молби и просби са безсмислени. Стъписването е чудовищно – с уста, застинала в ужас от коварния удар, нанесен в гръб. Това е. Няма нищо честно на този свят. Самата ви поява е нечестна – прецакали сте милиони носители на генетичен материал. Каква честност тогава търсите? Всичко е закодирано в гените от педантичен математик.

Но не се бойте от смъртта. Математикът е помислил за всичко. Смъртта не боли. Тя е наградата ви затова че сте живяли. Оня е поставил една жлеза, нарича се епифиза. Отделя едно вещество. Все едно че сте яли халюциногенна гъба. Времето и пространството се изкривяват. После и изчезват. Думите са недостатъчни за да се опишат усещанията. Душата се разширява, докато не достигне размери на цяла Вселена. Тялото получава огромен космически екстаз. После душата полита. Това е. Не се бойте. Помислено е за всичко.

Следва

Прочетена 917 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре