Място за Вашата реклама

Сряда, 29 Март 2017 17:16

Възкресение

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Хасан Ефраимов
Днес събудих се от сън. Окрилен, в един различен свят. Усетих го веднага. Подскочих от леглото. Едва подтиснах вик, заплашващ да изригне, зародил се нейде из дебрите на тъжната ми душа. 
Към цигарите и не посегнах. Подготвих се за работа тананикайки си детски песни. За пръв път не болеше вътре в мен. Накъде ли отлита болката, когато изведнъж изчезне? Дори и тя не е вечна. Някой ден се предава сломена. Мама дали щеше да се обади от съседната стая че закъснявам?
Кучето изскимтя и то щастливо на двора. После дрезгавият му лай се понесе из гората. До колата в гаража и не припарих. С велосипеда по пътеката към града поех. Бъбривият нощем бухал все така си клечеше на оня изсъхнал клон. Спрях се и дълго се гледахме. Но разговор така и не подехме. Говорим си само нощем. Така сме се разбрали. Извънземни звуци бяха изпълнили гората. Оставих велосипеда и нагазих в мократа шума. Паяжина блестеше с капки роса напоена. Фините нишки на преждата се виждаха съвсем ясно. Неусетно трептеше, озарена от полусенките на все още голите дървета. Заобиколих. Знаете ли колко време е необходимо за да се изпреде? Клон беше полегнал пред мен. Прекрачих и продължих. Побутнах друг с ръка. Кокичета и минзухари бяха нашарили из поляната. Наоколо бръмчаха пчели, прегладнели за аромата на пленителния пролетен нектар. Мед от кокичета... Мед от минзухари... Мед от лилави откачени горски зюмбюли... Вкусвали ли сте някога? Дъха на дивата гора сутрин, поемали ли сте с жадни шепи?
Луди птици редяха вълшебни трели по околните букаци. Замираха за миг, колкото да поемат дъх, после надуваха отново чародейните си флейти. Но аз ги разгадах. Магията на Всевишния е в тях. Божествената му повеля към земята усетих преплетена в неземните ноти на горски самодиви. 
Мистерията на вятъра в лицето си наново усетих. Обаятелни заклинания шептеше в ухото. Кал по краката ми полепна. Клин клин избива. Калта, наслоена по душата отми завчас.
– Той умря... – изрекох на телефона, звъннал не навреме.
Усмивки по лицата на хората видях. Възрастна дама по асфалта преведох. Дори колите чакаха смирени в този час. И странно – лица седяха зад стъклото днес.
Болните с поглед още изцерих. По душите смъртници погалих и засмени ги проводих по вечния им друм. 
Газирано не пих. Не изпсувах с бяс. Дори жени красиви по булевардите съзрях. Пердето чинно сгънах и в скрина скатах. Ароматното кафе дълго сърбах с дама бяла в захлас.
Неусетно вечерта удари и без глас. Лудо вино в чашите налях и дълго с пролетта гулях. Пиянството в душата си съзрях и в нежно робство предадох се без глас. Зимните окови превърнах в скрап. Да вдишвам живота имах право аз.
Да, преборих зимата в мен. Мъглата, покрила душата ми отлетя далеч и изчезна в пролетните простори. Северните бури накрая, уморени и изтощени се отказаха да блъскат в мен и се покориха на нежния дъх на южняка.
Възкресението това е.
Прочетена 1183 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре