Място за Вашата реклама

Вторник, 23 Февруари 2016 07:01

Притча за вината и благодарността

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Валентин Начев
Краят на юли е. Големи горещини! Живакът на термометрите отива към 40-те градуса и земята се пука от жега, а върху нагорещения асфалт сигурно и яйце ще си опечеш. Всички хора са излезли максимално разсъблечени навън, но въпреки това често тежко въздишат и роптаят срещу непоносимите високи температури. В един от градските паркове седи старец, който сякаш е дошъл от друг свят и друго време. Изглежда, че е към стоте, а може и да ги е прехвърлил, но излъчва сила и енергийна мощ, които със сигурност са уникални за достолепната му възраст. Самият старец е уникален и магнетичен! Привлича погледите на минувачите и всеки, който го поглежда, като че ли веднага става малко по-омиротворен и леко усмихнат. Външният му вид е доста необичаен и много по-различен от този на всички други хора, които са около него, а може би и вътрешно е по-различен. Най-вероятно е така и скоро се убеждавам, че наистина е много, много по-различен.

На една от пейките, близо до стареца сядат две млади дами. Момичетата са облечени в къси летни роклички, които са максимално изрязани и само едва, едва прикриват най-интимните им женски прелести.

– О…, фууу!.. Ще пукана от тази горещина! – тежко въздиша едната от двете млади жени и вади от чантата си малка бутилка с минерална вода.

– У…, ужас! Това е нечовешко! Не се търпи, тая адска жега! – подкрепя я другата и след поредната тежка въздишка се обръща към стареца.

– Ей! Дядо! Не ти ли е горещо с тия вълнени дрехи и тоя кожух? – поглежда го учудено момичето и продължава с наставнически тон. – Поне кожуха си съблечи. Ще умреш от жега с този кожух!

– Горещо ми е, чедо. – кротко й отговаря старецът и я поглежда благо с дълбоките си очи. – Горещо ми е, но то не е заради това, че съм с кожуха, а защото самото време си е топло и горещо. Кожухът ми не е виновен за горещината, а и времето не е виновно.

– Да бе! Не е виновно! Това не е нормално! – поклаща глава, възмутеното момиче.

– Не може да пече така! Това е ад! Вече трета седмица е… – обажда се и приятелката й, но старецът я прекъсва.

– Може, може и е нормално, чедо. Ненормални хора може и да има, но няма ненормално време. Времето не е виновно! И то изпълнява волята Божия! Какво да прави? Лято е! Сега са горещниците и така е било от край време. Е някоя година може и да е било малко по-различно, но това си е Божа работа! Ние не трябва да се бъркаме в Неговите работи, а трябва само да сме му благодарни за всичко и да не търсим вина нито в дрехите, нито във времето нито на друго място. Чухте ли ме? – пита кротко старецът и веднага продължава. – Деца! Запомнете, че рече ли човекът да търси вина, ще я намери навсякъде и във всяко нещо! И на това, същото място ще намери и благодарността! Те винаги са заедно и ако търси човекът вината, веднага я намира, а щом потърси благодарността и тя веднага му се разкрива! На секундата ти се показват! Кой каквото търси, това му се показва! – казва тихо старецът и първо поглежда, една след друга младите дами. После се обръща и към мен, а накрая се усмихва благо под мустак и поклаща категорично бялата си глава. Коженият му каскет пада върху очите му и той бързо го оправя със заучен и дълги години практикуван жест, който ми напомня за моя любим дядо.

– Това е невъзможно! Как така са винаги заедно и на едно място? – пита момичето с присвити очи, а старецът вади една монета и я поставя върху разтворената си длан.

– От тази страна е вината. – казва усмихнатият старец, а след това обръща монетата и добавя. – От тази е благодарността и винаги са заедно! Всяко нещо има най-малко две страни и от едната страна винаги се намира  благодарността. Затова е много лесно да я намери всеки човек! Аз я виждам постоянно! И в кожуха и във времето, и  навсякъде, а вие мислите и ми говорите за вина.

– Но животът не е монета, нали? – пита го недоверчиво другото момиче.

– Монета е, чедо! Монета е! И ти си монета. В момента и двете сте изпълнени с благодарност за доброто си приятелство, но ако утре жестоко се скарате за нещо и двете ще сте безкрайно виновни, нали? – пита на свой ред старецът и пак се усмихва под мустак, а двете момичета примигват с гримираните си клепачи и замислено се споглеждат. – Сигурно имате и бивши приятелки, с които вече сте скарани и те са много виновни, но ви  съветвам и при тях отново да потърсите благодарността. – старецът замълча за миг и отново си пооправи кожения каскет, а после се изправи и преди да тръгне към близката черква, съвсем тихо добави. – Винаги ще я намерите. Търсете благодарността!

– Довиждане! – почти едновременно извикаха младите жени и  изпратиха с поглед отдалечаващия се старец, а после си поеха дълбоко дъх и едната рече:

– Не ти ли се струва, че въздухът малко се промени и сякаш изведнъж стана някак си по-хладно и по-приятно?

– Абе, да ти кажа честно, като че ли и аз усетих някаква промяна. – отговори замислено другата, а промяна със сигурност имаше и не беше само в свежестта на въздуха.

dobri_dobrev

Прочетена 516 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help

Анкета: Каква е истината за разразилия се скандал между Слави Трифонов и Недялко Недялков?

Православен календар

Kalendar
                          *  17-01-2018  *

16
Нагоре