Място за Вашата реклама

Събота, 20 Февруари 2016 18:19

"ЩЕ ТИ РАЗКАЖА ПРИКАЗКА"

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
"ЩЕ ТИ РАЗКАЖА ПРИКАЗКА" - конкурс за деца от 9 до 12 години. Над 800 приказки участваха тази година в Националния конкурс за детска авторска приказка, организиран от Дирекция "Култура" на Столична община.
Творбите на младите автори бяха оценявани от жури в състав: Георги Константинов, Станислав Георгиев, Петя Йотова и Нели Горанова. Публикуваме приказката, спечелила първата награда.

ЛЮБЛАВЕР /приказка/

Имало някъде далече и някога отдавна едно бездомно куче. Веднъж както се разхождало, така че да забрави за глада си, една добра баба му подала парче хляб. То го изяло веднага с охота и тръгнало след нея с надежда да получи още малко. Тя не го отблъснала и така стигнали до дома на бабата, където кучето влязло и останало в нейния двор. Тя се грижела добре за него – направила му от един голям сандък колиба, послала я с няколко стари картона и едно старо одеало и го хранела редовно с каквото се намери в къщата. Кучето ù се отблагодарявало като пазело много старателно двора и къщата да не влезе никой лош човек и да направи някоя беля. Така те живяли известно време докато един ден бабата се разболяла и вече била решила, че е дошло времето да умре. На благодарното и верно животно му станало много мъчно от това и се чудило какво да прави. За щастие то си спомнило, че дядо му, едно голямо и умно куче, му бил казал, че в една голяма планина, много нависоко растяло едно растение на име Бял снежец.

Това цвете имало чудодейни качества да лекува тежко болни и дори да спасява от явна смърт. И така нашият приятел решил на всяка цена да намери и донесе за бабата чудното растение. Той се промъкнал първо в един вагон на товарен влак и пропътувал повече от растоянието до планината. След влака той стигнал до едно село, като се возел скрит в сеното на една каруца, а като стигнал в селото, вече съвсем близо до голямата планина, попитал там едно селско куче как да стигне до върха, където расте цветето.
Кучето за щастие било добро и умно и го насочило да тръгне след един керван, който щяла да посети един мъдър стар учител на име Сенсей. Така кучето, между другото нахранено от кашата на селското куче, тръгнало след кервана и стигнало след два дни и две нощи до пещерата на Сенсея. Същият бил добър и умен човек и като разбрал, че хората искат да вземат от цветето, за да лекуват и други болни хора, като го размножат в подходящи условия или да получат лекарствената настойка по химичен път, решил да им покаже къде е цветето. Съпроводени от двама монаси на Сенсея, скоро хората стигнали близо до находището.

Но изведнъж се стъмнило – паднал черен облак над слънцето. От облака се спуснали десет нинджи – стражни и лоши костенурки въоръжени с мечове и ги нападнали. За щастие монасите били много добре подготвени с бойното изкуство кунг фу и с помощта на хората от експедицията успели да прогонят жестоките нинджи. Дори кучето се включило в схватката като захапало по крака и после по ръката с меча най-силния нинджа, така че го изключило от боя. След победата, над поляната покрита със сняг, блеснало бялото сияние на цветята Бял снежец. То осветило планината и кучето възхитено се приближило до една китка и се приготвило да откъсне със зъбите си няколко стъбла с цветето. В този миг от върха се спуснала черна вещица, грозна като смъртта и се нахвърлила върху кучето и хората. Това била самата смърт и тя не искала да позволи на хората да се сдобият с цветето, което спасявало хора и животни от умиране. Хората вече били изчезнали от поляната, уплашени от смъртта, но кучето останало. Смъртта връхлетяла застрашително върху него и вече го хванала с костеливите си пръсти. Изведнъж в сърцето на кучето блеснала силна светлина и придошла голяма сила в челюстите и лапите му.
Тази сила била неговата голяма любов, благодарност и верност към покровителката и приятелката му – добрата баба.
Силата така се и нарекла ЛЮБЛАВЕР и му казала: „Скочи върху смъртта, хвани я с лапите си и я разкъсай със зъбите си! Не се бой, ти си по-силен от нея!” Кучето вече усетило голяма смелост и сила в себе си и решително и стръвно се хвърлило върху смъртта, блъснало я с лапите, така че тя паднала на земята, после я захапало здраво и счупило костите на ръцете ù. Смъртта била смъртно уплашена от страшното куче и бързо се скрила в един облак и изчезнала. Светлината от поляната се сляла със светлината от ЛЮБЛАВЕР и бързо на шията на кучето се появил венец от белия снежец. Великата сила на ЛЮБЛАВЕР му помогнала скоро да прелети – тя му дала крила – до селото където живяла бабата и то пристигнало точно когато сянката на смърття се била надвесила над нея. Щом Смъртта видяла кучето, което било с венеца от Бял снежец, пресен и ухаен, бързо изчезнала през комина, а кучето откъснало със зъби и дало в устата на бабата един цвят от равнеца, а с друг цвят я погалило по челото, трети положило върху гърдите ù, където вече спирало доброто сърце на старицата.
И-и... станало чудото – бабата се повдигнала и се видяло, че това вече не е баба, а една силна млада жена – красива и светеща от радост! Хората, които вече подготвяли последните ù дрехи за погребение, се смаяли и изумени отстъпили до стените на стаята. Жената притиснала любимото си куче в обятията си. Любовта, благодарността и верността заедно с Бял снежец, донесен със силата им, тази сила наречена ЛЮБЛАВЕР, свършили великото дело – дали живота и направили от бабата млада жена.
Така заживели отново заедно жената и кучето – в любов и верност, дълги години в старата селска къща в село Незнаякоее, в страната Незнамкъдеси, във времената Миналииотминали.

Ивайло Иванов Милев - Пловдив 4000 - ул. „Райко Даскалов” № 53 Литературен кръжец „СЛЪНЧЕВО ЗАЙЧЕ”
Прочетена 1334 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре