Място за Вашата реклама

Понеделник, 11 Януари 2016 14:31

На лъжата краката са според мерилото

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Маргарита Петкова Маргарита Петкова
На лъжата краката са според мерилото

Знам, че са къси. Метафорично казано, иначе познавам лъжкини с крака, започващи от сливиците и лъжци, които мязат на перфектни баскетболисти от НБА. Една от най-най-любимите ми песни на Висоцки е тази за истината и лъжата. Никаква разлика, ако ги разсъблечеш. Пак метафора, естествено. Лъжата, свикнали сме да ни учат и ние така да учим, е лошо нещо, грозно нещо, недопустимо и неморално. Дружен смях се разнася откъм гръцкия хор на обществото. Дъвкано и предъвквано е дали на терминално болен трябва да спестиш истината. Скачала съм винаги, че точно това спестяване е неморално – не давай напразни надежди на човека, дай му възможност да използва малкото му оставащо време, за да си подреди земните дела и да остави по-малко бакии след себе си. Звучи ви цинично? Я помислете пак.

Знаеш, че ти остават 3 месеца живот. Тръшкаш се на ръцете на близките си или се взимаш в ръце и каквото можеш оправяш, та да имат по-малко грижи след като си тръгнеш от това измерение. Материалното измерение. Другото не го знаем какво е, татко казваше, че никой не се е върнал от там, за да разкаже, а баба за някоя афиф работа все подхвърляше „Да чакаш от умрел писмо…”. Та ясно, че тук трябва да се справяме и оправяме. Благородната лъжа е тема, която стои на дневен ред, откакто се помня. Не само за леталните болести. За всяка сфера на човешките взаимоотношения. Ама как да кажеш на най-добрата си приятелка, че този, по когото тя е луднала, е полудял по тебе, а на всичкото отгоре ти му пригласяш? Ах, черно предателство ще е туй, нали? Когато си във възрастта на любовта, на първите трепети и обичам те до гроб, Боже, колко весело време е било всъщност! Ма, другарке, да ти имам проблемите. Не е благородно да спестяваш истината, която рано или късно ще излезе наяве. Кажи си честно и открито - ходя с този, дето си го нарочила, че е баш за теб, кандидатствам за същата позиция, за която ти мислиш, че ти е вързана в кърпа, извинявай, но нещата между нас не се получават и по-добре да не си губим времето, съжалявам, но не мога да ти направя тази услуга, чисти сметки, добри приятели.

Да, бе, намазват те, ненавиждат те, говорят зад гърба ти колко си гаден и отвратителен, обаче ти си постъпил почтено. Да, наранил си нечии чувства, нечие его, нечии болни амбиции. Два пъти повече би ги наранил, ако да бе им давал напразни надежди, късите краченца на лъжата, не се удължават от благородството, по-скоро се изтриват от тътренето през времето и всичките илюзии, поддържани от патерицата на твоята саможертва (саможертва е, пренебрегваш себе си, ядеш си нервите, пропиляваш си минутите) се пльосват по корем. Е, за кво ручахме жабетата? Крайна ви се струвам? Крайна съм. Но то е защото съм разбрала, че не съм безкрайна, никой от нас не е, от – до сме всички.

Благородната лъжа за вечен живот може да бъде упование, но не и даденост. Доказано. Апропо една от Божите заповеди е именно „Не лъжи”. Кратко, точно и ясно. Няма бележка под линия за какво да не лъжеш, при какви обстоятелства да спестиш истината, дали нараняваш или не някого, ако спазваш условието. Да, ама лъжата си е част от битието. И ако за благородната можем да намерим оправдание, на лъготенето като самохвалство или избиване на комплекси, да погледнем снизходително, при развинтените фантазии да се посмеем незлобливо, какво правим, когато ни се стовари лъжа, ама лъжа от класа? Не говоря за политика, там нещата са ясни, винаги сме излъгани, ту едните, ту другите, то народа целокупно. Говоря за лъжи от висш пилотаж. Мнимият болен. Молиер, че и оттатък. Пускаш слух, че черна чума те е издебнала и се е впила в теб, но ти си горд и не искаш да притесняваш приятелите си. Приятелите обаче се притесняват, затова са приятели, нали? Кършат пръсти, съпричастни са, споделят под сурдинка с други приятели, които пък се тюхкат пред трети и така концентричните кръгове се разпростират все по-широко и по-съжалително. Но и по-доходоносно. Да, точната дума употребявам.

Приятелите събират средства – кой колкото може, 10 лв., 50 лв., 500 лв., капка по капка вир, сълзите им и те като вирове текат, страдат и се тюхкат, по-далечните и те са съпричастни, Боже, млад човек, пък такава невярна болест, дайте да дадем, че утре не се знае какво нас ще ни сполети, потичат едни суми, малки, но редовни, с които „обреченият” спасява… стандарта си на живот. Ракията и салатата, сметките и екстрите, всичките тези неща, дето им викаме заробващо ежедневие. Разпищолила си е краката пуснатата в обращение лъжа, тупнала ги е на масата, кръстосани по американски образец, живота си живее на гърба на… смъртта. Тази, дето никого няма да пренебрегне. Скверничко ли ви е? Не ви ли е поне малко гадно? На мен ми се повръща, защото тези случаи се роят и множат, скоро ще достигнат по мащаб телефонните измами. Толкова болно общество сме, че не се и замисляме, дето някой ще се прави на по-болен от другите. И бъркаме в джобовете и портмонетата, вадим стотинки или банкноти, та да сме съпричастни, да помогнем, че утре знае ли се. И го пиша това, защото за четвърти път ми се случва да ме зоват за помощ трети лица в социалната мрежа, без да знаят, че мнимият болен е терминален периодично от над двайсет години. И че аз го знам. Защото колкото и да си разпищолва краката с нашето любезно позволение, съпричастие и съучастие, лъжата ще се просне по корем. Отколкото по-високо, толкова по-очевидно. Само дето парите няма да ви върне. Пък и вие сте ги дали от сърце, от душа, от човещина. По-добре да те излъжат, нежели да си мнителен и Тома Неверни, нали? За предпочитане е. Аз съм просто скептична. И когато ми отправят зов за помощ, искам банкова сметка, а не адрес, на който да изпратя 20 лева. Ако ми кажат честно и почтено „Нямам пари за пиене”, хора сме, ще проводя една бутилка, стига да имам възможност. Ама да ме цакат с топлата бира на престъпната измама, разчитайки че за пореден път ще минат между капките… обидно е.

Не, на тези хора не им е обидно, че са се свлекли на дъното, за нас, дето ни влекат след себе си, е обидно. Защо ви занимавам с това? За всеки случай. За едно наум. За да пази Господ. И да й сложа крак. Преди да е стигнала до вас и да сте я приели за чиста монета. Да не плащате с изплаканите си пари ракията и салатката на някой, който си мисли, че светът е длъжен да търпи краката му върху масата си.

Маргарита Петкова, специално за BIG5.BG

 

Прочетена 949 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре