Място за Вашата реклама

Понеделник, 04 Януари 2016 10:03

Аз,чужденецът

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Добромир Банев Добромир Банев
Аз,чужденецът

 

Завръщам се след дълга поредица празнични дни. Коледните синтетични дръвчета едно по едно също се завръщат към тъмните шкафове, а истинските намират място в контейнерите за боклук. Светлините гаснат една след друга и единственото, което напомня за отминалата еуфория, са снимките в социалните мрежи – окрасените трапези, горди майки с усмихнатите си рожби, изгледите от Дубай до Ню Йорк.

Завръщам се към първия работен ден на 2016-та като чужденец в тихо полудялата реалност на страната, която обичам. Казвам си, че трябва да остана оптимист. Казвам си, че всяко нещо ще си дойде на мястото. Откакто се помня, мантрите са едни и същи. Сякаш секунда време ни дели от възторга на щастието.

Четвърти януари не е с нищо по-различен от останалите дни в календара. По празници очакваме да ни се случат чудеса, докато чудото зависи от нас самите. Затова трябва да действам, казвам си, трябва да продължа да вървя напред.Чужденците често стават пример за местните. Упоритостта се удава повече на онзи, който се стреми да се интегрира в съревнование с туземеца.

Завръщането изисква смелост и надежда, че ще разпознаем нещата, които обичаме и че ще надмогнем лошите, които по някакъв странен начин ни спъват да продължим по пътя си. Снегът най-сетне заваля. Снегът определено улеснява нещата. Сивото вече не преобладава, а това не е никак маловажно за поредното ново начало.

Едно малко момиченце ме изуми с музикалния си талант в Новогодишната нощ. Едва на шест е, а вече пее така, сякаш е превзела света. Дано това момиченце никога не се почувства чужденка тук. Дано тя има шанса да следва мечтата си, считано още от днес. Първият работен ден от годината е добър предлог за обещанията, които трябва да дадем пред себе си. За чужденците това важи с пълна сила.

Играчките на елхата са прилежно прибрани в килера. Празничният смях продължава да отеква в ушите ми – ехо от радост, която на всяка цена трябва да опитомя за делничните дни. Затова, като съвестен чужденец, си обещавам това да се случи.

Снегът скрибуца под зимните ми обувки. Вървя към офиса и продължавам да си мисля за онова малко същество, което вероятно един ден ще стане гражданин на света заради своя талант. Момиченцето няма да стане втора Бионсе, не е и нужно. Животът и без това не толерира копията. Достатъчно е да бъде себе си, за да покорява сърцата на хората. Тогава със сигурност аз и останалите чужденци в страната, която обичаме, ще бъдем щастливи, защото ще сме опитомили радостта и извън светлините на украсата в края на всяка година. 

Добромир Банев, специално за BIG5.BG

 

Прочетена 1212 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре