Място за Вашата реклама

Четвъртък, 19 Ноември 2015 11:26

Браздата между спомените

Написана от 
Оценете
(0 гласа)
Браздата между спомените

Заставайки на поредното бардо, символичната духовна граница между две състояния на емоционалния ми свят, се застопорявам в някакво странно равновесие.
Въпреки че споменният калейдоскоп предизвиква лавина от преживени чувства, споделени моменти, сакрално пазени
във вътрешния ми кристален душевен съд.
А той е крехък, и прозрачно-уязвим.
И отразява - като магична филмова лента, само че с обратен ход назад, случвалото се с мен и емоционалния кънтеж на съприкосновенията с различни ключови фигури в живота ми...


В това крехко  състояние на духа съм не хаотична, не бясно търсеща корените на нещо стойностно и непрежалимо, не вкопчена в идеята за минали възможности, безвъзвратно оттеглили траекторията на пътя си напред. Не, не чакам да бъда всмукана от вакуума на илюзорната прегръдка на миналото, обещаващо забрава, но не и реминисценция в позитивен план.

Не искам житейски ремикс, дори хипотетично - като конфигурация на значими личности, събития, тръпки, взаимоотношения.
Не се стремя към емоционален резонанс, който да разклати трудноосъществената стабилност на вътрешните ми устои.

Не търся поуки, не ровя в отминали болки, не извиквам - като в магично кристално кълбо, образи, впечатани в съзнателния ми споменен тръст.

А съзерцавам.
Изкачена на символичното Плато на уравновесеното вътрешно махало.

Отгоре, от равнинната височинност на балансираните ситуации, се вижда ясно, безпристрастно, сякаш с взети назаем Вселенски очи.

Там е пределно изчистено - от болезнени зависимости, от ненужно обсебване, от тягостни радиации на разнопосочни съмнения.

Там преминават пред сетивата ми - сякаш зад символична стъклена преграда, всички болезнени взаимодействия с особено скъпи за мен същества.

Там се блъскат - в същото това стъкло на поставената емоционална бариера, моите досега неопитомени болки и се стичат - като капки от проливен дъжд, вадите на моите неизплакани сълзи...


Там се сбогувам символично с емоцията, свързваща ме с болезнената събитийност. И скъсвайки пъпната връв на болката, съхранявам само скъпите образи, незабравимите случвания, завещаните радости.

И потеглям напред - благословила миналото, взела позитивното натрупване на неминуемата мъдрост.
И загърбила тягостната сянка на ненамерените отговори.

Просто приемам, че някои неща остават в кръстословицата на Времето  като непопълнени квадранти.
За да осъществят своята пълнота в един бъдеща пресечна точка на случвания, когато отговорите ще ме посетят сами - в тайнството на съня, или в моментното прозрение при рутинно изживени земни мигове.

Това е.

Теменуга Захариева

Бургас

Прочетена 1171 пъти
Влезте, за да коментирате
Status API Training Shop Blog About Pricing © 2015 GitHub, Inc. Terms Privacy Security Contact Help
Нагоре